Skip to playerSkip to main content
Rosalinda
  • 12 years ago
Transcript
00:00ТЕЛЕВИЗА ПРЕСНИТА
00:47ТЕЛЕВИЗА ПРЕСНИТА
01:22ТЕЛЕВИЗА ПРЕСНИТА
01:30ТЕЛЕВИЗА ПРЕСНИТА
01:38ТЕЛЕВИЗА ПРЕСНИТА
02:08ТЕЛЕВИЗА ПРЕСНИТА
02:10ТЕЛЕВИЗА ПРЕСНИТА
02:17ТЕЛЕВИЗА ПРЕСНИТА
02:38ТЕЛЕВИЗА ПРЕСНИТА
02:58ТЕЛЕВИЗА ПРЕСНИТА
03:02Жена ти се тревожеше, че не се прибираш за вечеря
03:06Сигурно не знае, че си Соктавио
03:08Да, аз съм с брат си
03:11Брби си, късно е
03:14Знаеш ли, прекарах чудесно
03:17Луси и аз си говорихме.
03:20Спомнихме си много неща и дори обядвахме заедно както искаше тя.
03:25Много се радвам.
03:27Доста неща са се променили, но аз бях щастлива.
03:33Защо не си тръгваш, Мигел?
03:35Октавио ще останеш ли?
03:37Ще остана още малко, Мигел.
03:39Не, по-добра си върви с него.
03:41Малко съм изморена и няма да мога да ти прави компания както винаги.
03:46отивам да си легна.
03:47Лека нощ.
03:56Марикрус Оливарес я е задържала, нали?
03:59Скрила я в дома си, за да ни накара да страдаме.
04:02Говорих о Сен Тонио, кажи ни истината, цялата истина.
04:11Не знам какво да правя, не знам какво да правя.
04:13Накърстопът съм.
04:14От една страна ми предлагат повишение и работа в столицата.
04:19Стабилно и завидно положение.
04:23От друга страна е съвеста ми.
04:26Ако я послушам, ще ме уволнят скоро.
04:31Ужасно е, защото току-що се ожених.
04:40Какво да правя?
04:43Какво да правя?
04:44Говорих о Сен Тонио, Марикрус е задържала Симона дома си.
04:48Не, трябва да й бъдете благодарни, че ви е върна толкова бързо.
04:53Аз бих е задържал повече дни.
04:55Естествено, че го е направила, Мигил.
04:57Сега разбирам, че ако аз се притесних толкова за Симона,
05:00кой знае какво е преживял Марикрус, когато й взех детето.
05:03Да, точно това каза и тя.
05:05Но Марикрус е много по-добра от вас.
05:08Ти нямаш право на мнение.
05:10Спечели много от всичко това.
05:12Добре.
05:13Доведох я и си тръгвам.
05:15Приятна вечер.
05:17Надявам се, че не си взел участие в бягството на Симона в дома на Марикрус.
05:22Моля.
05:23Казвам, че не може да ти се вярва много.
05:27Доказал си го.
05:28На вас също.
05:29Не забравяйте, че ако азагазя,
05:31вие ще ме последвате.
05:41Изглеждате притеснен, Варгас?
05:43Никога не липсват притеснения.
05:45Научили сте, че продължават да пристигат машини в земите на Реаленго и Франчо Нервайес.
05:51Изглежда, че искате започнат да купаят час по-скоро.
05:54Какво стана с жалбата, която отправиха тези хора?
05:57В хоте.
06:00Мислите ли?
06:00Да, Кампус.
06:02Тези хора са готови да се защитават.
06:05Имат адвокати, които се борят.
06:08Нема вярвате на тези глупости.
06:10Не са глупости, лейтенанта Кампус.
06:14Съдът е този, който ще вземе решение.
06:16И ако присъдът е в полза на тези хора, ние ще трябва да я уважим.
06:27Сковиждаш ли, братле?
06:28Така е, когато общуваш с престъпници.
06:31Ти беше съгласен.
06:33И съжалявам.
06:34Лошото е, че сега Хосе Антонио може да ни манипулира.
06:37Не, не.
06:38Каза го просто така.
06:39Не вярвам, че има нещо общо с разходката на Симона.
06:42Но очаквам да си спестиш неприятностите.
06:46Да я вкараш в клиника за душевно болни.
06:49В клиника?
06:50Да.
06:51Да я отведат завързана в едно тъжно, самотно място с решетки,
06:55за да мога да бъда спокоен?
06:57Да се разпореждам с богатството ѝ?
06:59Мислиш, че имам сърце за това?
07:01Какво ще правиш?
07:03Ще се посветя на Симона до последния ден от живота ѝ.
07:07Моля те!
07:08Да, ще я пазя непрекъснато.
07:10Ще бъда нейна сянка, нейн пазал.
07:12Нейн съпруг.
07:13Не ме размивай.
07:15Говоря сериозно, Мигиел.
07:16Не мога да направя друго.
07:18Да, можеш.
07:20Можеш да сложиш решетки на прозорците в стаята ѝ,
07:24за да бъдеш сигурен.
07:30Моля ви, помогнете им, Варгас.
07:32Имат нужда, отчаяни са.
07:36Отче, проблемът е, че не мога да направя нищо.
07:39Искам да им помогна.
07:40Искам да им дам всичко, от което се нуждаят.
07:43Но е невъзможно.
07:46Разберете, отче.
07:47Нямаме средства.
07:48И за капак не мога да наложа властта си.
07:53Никой не би посмял да ви пренебрегне.
07:56Отче Хулиан.
07:58Кажете на Мари Крус да приготви всичко, за да замине.
08:03Да замине?
08:05Да.
08:06Кажете и, че я съветвам да го направи, защото сигурно ще се наложи да действаме бързо и да опразним тези
08:12земи.
08:18Трябва по-скоро да не пусне ранчето.
08:21Не може, отче.
08:24Няма да посмеят да пренебрегнат волята на хората.
08:28Инженере, аз съм свещеник и не мога да лъжа.
08:31Получих едно специално съобщение, което да предам на Мари Крус.
08:34Трябва да замине, че ще.
08:37Трябва да приемеш това, което ще ти дадат и да тръгнеш веднага.
08:46Госпожа?
08:48Госпожо Симана, къде сте?
08:51Госпожо?
08:52Тук съм Офелия.
08:54Къде е, госпожо?
08:56Тук.
08:59Но, госпожо, какво правите там?
09:03Тихо, Офелия.
09:04Ще те чуи.
09:06Но кой е, госпожо?
09:07Той.
09:08Той.
09:13Моля ви, отче Хулиан, погледнете какво искате от Мари Крус.
09:17Ако тя съобщеничката на ранчото изостави всичко,
09:20какво ще кажат останалите?
09:23Ще решат, че се е подкупили,
09:25че се е дали много пари,
09:26че се е продала.
09:28Трябва да поемете риска.
09:30С цялото ми уважение, отче,
09:32Мари Крус не може да замине по този начин.
09:34Водим дело.
09:36Разберете.
09:37Ако освободи пътя на минната компания,
09:40ще ги улесни много.
09:43Ще дойдат веднага тук и машините ще пометат всичко,
09:46което е на повърхността.
09:48Разбирате ли?
09:50Отче, Алваро е прав.
09:53Разберете го.
09:54Няма друг изход да ще.
09:55Трябва да убедем и арендаторите да си тръгнат веднага.
10:00А хората от лагера?
10:02Горките.
10:03Какво можем да им кажем?
10:06Трябва да отидат при другите, край реката.
10:09Но това...
10:10Това значи да се държим като страхливци, отче.
10:19Там е.
10:20Там е.
10:22Госпожо, аз не виждам нищо.
10:25Там е, Офелия.
10:26Виж го.
10:27Прави ми знаци да тръгна с него.
10:30Господи.
10:32Виж го, Офелия.
10:33Ангелът на смърта.
10:36Викаме, Офелия.
10:38Аз не искам да тръгна с него.
10:40Не искам да тръгна с него.
10:41Елате, госпожо, изправете се.
10:43излезте оттам.
10:44Не, не.
10:45Ако излязеш, ще ме хване.
10:46Не искам да му отведе.
10:48Вижте, тук няма никой.
10:50Само ние двете сме.
10:52Хайде, елате с мен.
10:54Елате.
10:55Хайде.
10:56Зави ме, зави ме да не ме биди.
10:58Ще ви изслажа халата.
11:01Изведи му тук.
11:03Да, да.
11:03Хайде, хайде, госпожо.
11:27Абелардо.
11:29отиде си и завинаги.
11:34Колко много страдания ми причини,
11:37упреквайки ме,
11:39за това, че бях уличница.
11:43Но накрая се промени.
11:49Защо не ти казах истината в началото?
11:54Нямаше да мислиш, че съм интересчийка
11:56и нямаше да ме мразиш за това.
12:03Но Бог ще ти прости,
12:05защото се разкая и призна грешките си.
12:12Аз няма да забравя страданията, които пришли,
12:15но ти благодаря,
12:18че ме избави завинаги от мизерията.
12:24сега ще отида да намеря дъщеря си.
12:31Но те са слаби, уязвими.
12:35Отче!
12:35Позволете да ви кажа нещо, отче.
12:37Когато се присъединих към тази кауза,
12:40знаех добре, че битката ще бъде тежка.
12:43Питка на Давид срещу Голият.
12:45Но вие сам го казвате, отче.
12:47Бог понякога вдъхва
12:48нещерпаема сила на чедата си.
12:51Боже,
12:53така е инженере.
12:54Но сатаната има много верни съюзници,
12:57които ще направят всичко,
12:58за да съсипят нашите бедни братия и сестри.
13:02Вярвате ли в това,
13:03което казвате, отче?
13:04Да, Марикрос.
13:05И те моля да послушаш съвета ми.
13:08Приготвей се да заминеш,
13:10да напуснеш ранчото.
13:14Ела те бързо, госпожо, седнете.
13:17Госпожица.
13:20Ела те.
13:21Какво е това?
13:22Закуска да ви.
13:23Сега ще ви донеса и бъркани яйца.
13:26Не, не мисля да.
13:27Но, госпожо...
13:29Не искам офелия.
13:30Добре, госпожо.
13:32Госпожица.
13:33Извинете, госпожица.
13:34Искам да изляза да поязде.
13:36Да яздите, не може.
13:39Защо да не може?
13:40Дон Октавио ме помоли да...
13:43Дон Октавио не може да казва нищо.
13:45Не е мой съпруг.
13:47Знаеш ли, Офелия?
13:48Той няма да ме командва.
13:51Струва ми се, че се интересува повече от парите ми,
13:54отколкото от мен.
14:01Марикрос,
14:02не се страхувай.
14:04Аз никога няма да те изоставя.
14:07Никога.
14:07Ще те закрилем от всичко.
14:11Виж, с мен няма да ви липсва нищо.
14:14Нито на теб, нито на дъщеря ти.
14:16Алваро, сега може би не е, но...
14:20ще дойде ден, когато ще съжаляваш, че си ме срещнал.
14:24За Бога това няма да се случи.
14:26Молите, не го споменавай.
14:28Винага ще благославям деня, когато те срещнах.
14:32А работата ти, какво ще стане с нея?
14:36Уверявам те, че ще си намеря друга.
14:38Казах ти.
14:39Не, не, Алваро, не.
14:42Най-добре е да се удалечиш от мен
14:44и да ми позволиш да разреша този проблем така, както аз мога.
14:48Молите, молите.
14:50Не си го и мечтай.
14:52Най-голямото ми желание е...
14:54да живеем заедно.
14:57Молите, Марик Рус.
15:00Омажи се за мен.
15:03Само ако стане твой съпруг, ще мога да ти дам
15:05цялата тази закрила, от която си нуждаеш.
15:09Не искам да ти бъда в тежест.
15:12Не.
15:13Имам толкова много ангажименти.
15:15Трябва да се грижа за солита, не мога да я изоставя.
15:18Нито Сантита, нито Хуанита, нито Ривера.
15:23Всички те зависят от мен и ми имат довери.
15:26Марик Рус, молите.
15:27Те, чуй ме.
15:30Аз те обичам.
15:31Много добре знам, че сега не споделяш любовта ми.
15:36Но след време ще ме обикнеш.
15:39Забрави всичко.
15:42Омажи се за мен.
15:52Ще поискам една справедлива сума за ранчото
15:56и може би тогава ще можем да помислим за нещо.
16:00Не, не, не, не, Марик Рус, не.
16:02Няма да ти дадат нищо за ранчото.
16:05Алваро, моля те, сломяваш съпротивата ми.
16:09Точно това искам, Марик Рус.
16:12Моля те, омажи се за мен.
16:15Оваро.
16:16Омажи се за мен.
16:19И още нещо.
16:21Изгони хората от Реаленго,
16:22които обикалят наоколо.
16:24Те са мръсни и гнусни.
16:27Искат да дойдат в дома ми.
16:29Сякаш, аз имам вина, че дъждовете са бореха колибите им.
16:32Да се махнат, Офелия, да се махнат веднага.
16:35Да, да, госпожо.
16:37Отивам да си облекат дрехите за езда.
16:39Не мога да се кача на коня, облечена така.
16:43Макар, че, знаеш ли,
16:46имала една жена, наречена Лейди Годива,
16:49която се е качвала на коня напълно гола
16:51и се е разхождала из полята,
16:53забита само с дългата си коса.
16:57Ще бъде интересно да го направя, нали?
17:00Защо не закусите, госпожо?
17:02Казах ти, че искам да яздя.
17:04Кажи да отсъдлаят коня ми.
17:05Върби, Офелия.
17:07Да, да, аз...
17:09Побързай.
17:10Да, да, отивам да им каже.
17:18Преглядайте растенията за паразити.
17:22Дон Мигел,
17:23добре, че сте тук.
17:24Какво има?
17:25Исках да дам закуската на госпожа Симона,
17:27но тя каза, че не е гладна.
17:29Ще и мине.
17:30Сигурно е поредния и каприз.
17:32Може би, но лошото е, че ми нареди да осъдлаят кони,
17:35защото иска да язди.
17:36Не я обръщай внимание.
17:38Но как?
17:38Тя се е заинатила и говори ужасни неща.
17:41Какви е?
17:42Че е имала жена, която яздала гола, забита само с косата си
17:46и за някакъв черен ангел,
17:48който я дебнал и бил смърта.
17:52Знаеш колко е зле госпожа Симона,
17:54така че вече би трябвало да си свикнала
17:57и да не се тревожиш толкова.
17:58След малко и дай отново закуската
18:00и ще видиш, че ще е забравила какво ти е казала
18:03и ще закуси спокойно.
18:07Извинете.
18:20Умръзна ми да те чакам.
18:22Исках да ви донеса питки.
18:24Току-що е изпечен и ета ги.
18:29Какво да правим да избягам от този ангел?
18:32Няма да му обръщаме внимание, той ще изчезне.
18:36дано да си права.
18:39Добро отро.
18:41Добро отро.
18:46Извинете.
18:47Добър апетит.
18:49Октавио, не те очаквах.
18:52Мисля, че не съм те поканила на закуска.
18:54Ако знаех, щеях да ти приготвя нещо специално,
18:57но добре е, че дойде.
19:00Благодаря.
19:01Исках да те видя и да ти правя компания.
19:03Тогава?
19:04Ще използвам да ти кажа.
19:07Има един черен ангел, който не мога оставя дори за Мик.
19:10Иска да ме взяме с него.
19:11Но аз не искам.
19:13Преди малко Офелия ми помогна да избягам от него.
19:18Може би Мигел е прав.
19:20Трябва да я заведя в клиника.
19:22За нейно добро.
19:37Така е, Марикрус.
19:39Много се притесних, когато разбрах, че трябва да напуснеш ранчото.
19:43Откакто отец Холян ми го каза, не мога да мисля за друго.
19:47И не само заради мен, а и заради хората, които ме заобикалят.
19:50Изглежда, че нямам избор.
19:52Трябва да започна да приготвим багажа и да бъда готова.
19:56Ще бъде много тежко за теб.
19:58Не.
19:58Ще бъде тежко за хората от лагера и за арендаторите.
20:02Не се тревожи за тях.
20:04Повечето са семейства.
20:05Има мъже, които защитават жените и децата си.
20:08Аз се тревожа за теб.
20:10Защото си сама.
20:11Не, не съм сама.
20:12Няма да бъда, защото реших да се омъжа за инженера.
20:23Трябва да закараме добитъка в северната част на ранчото.
20:26Моля ви, помогнете ми.
20:27Господине.
20:29Какво желаешь?
20:31Търсег ви.
20:32Защо?
20:33За да ви кажа, че Марик Рус ще се омъжи.
20:46Чакането е ужасно.
20:48Симоне е луда, но не се влушава.
20:50А брат ни е толкова нерешителен.
20:53Защо ни я обяви за невменяема?
20:56Защо не стане собственик на всичко
20:58и ни я вкара в санаториум?
21:00До кога ще сте им и няма да вършим нищо?
21:04До кога?
21:06Какво да направя, за да приключа с това положение?
21:09Какво да използвам?
21:12Любовта му към дивачката можеше да помогне,
21:15но нещата стигнаха до там, че едва ли ще ми послужи.
21:24Така е.
21:25Нещата са сериозни.
21:27Марик Рус ще се омъжи за инженера.
21:29Може да прави каквото пожелая.
21:31Да вземе и детето ли?
21:33Дъщеря ми.
21:34Каза, че ще замина далеч.
21:35Тя и е майка.
21:36Има всички права над дъщеря ни.
21:39Така е, но...
21:40Как ще я виждате?
21:41Как ще я посъщават?
21:42Това си е мой проблем.
21:45А и Марик Рус е длъжна да ми каже къде ще я отведе.
21:48Де да беше само това.
21:50Хосе Антонио, какво искаш да ми кажеш?
21:53Глупа въпрос, господина.
21:54Обясни ми, говори ясно.
21:57Питам се какво ще прави инженера с детето,
21:59когато получи всички права над Марик Рус?
22:03Хосе Антонио,
22:04не вярвам, че има мъж,
22:05който би могъл да командва дивачката.
22:08Няма такъв.
22:10Господин, не.
22:11Когато една жена се влюби...
22:12Ти го каза, когато се влюби.
22:14Нима Марик Рус е влюбена в този тип?
22:18Кажете ми,
22:19мислите ли, че Марик Рус би се омъжил,
22:21ако не е влюбена?
22:32Каква изненада ще поднеса на дъщеря си.
22:35Сигурно вече е госпожица.
22:37Скъпа моя,
22:39от сега нататък ще живеш като принцеса.
22:42С кого ли е?
22:44И къде е?
22:47Сигурно мисли, че съм мъртва.
22:50И има защо?
22:51Тя не знае нищо за мен.
22:54Но аз ще я компенсирам.
22:57Ще я направя много щастлива с парите,
22:59които спечелих с толкова мък.
23:02Ще спечеля прашката и защото...
23:05Ще й дам цялата си обич и нежност.
23:10Цялата си обич.
23:16Трябва да е влюбена.
23:17Или поне да го харесва много.
23:20Инженерът се държи чудесно с нея.
23:23Лошото е, че децата са тези, които страдат.
23:26Не.
23:27Марикрус никога няма да позволи на някого да нарани детето.
23:30Господине,
23:31вие сте зрял мъж.
23:33Познавате хората.
23:34Марикрус ще прави това, което той нареди.
23:37Не.
23:38Никога срещу дъщеря си.
23:39Срещу всеки.
23:40Не, Хосе Антонио, никога.
23:42И какъв избор има, ни остана нищо.
23:44Както когато се омъжи за вас.
23:46Щом е така, ще трябва да се примири с много неща.
23:48Именно.
23:50Простете, че ви го казвам, но трябва да знаете истината.
23:54Мисля, че съдбата е скоро.
23:56Тя ми го каза.
23:57Няма друг избор.
23:59Извинете.
24:10Не искам Марикрус да се омъжи.
24:12Не искам да замине с други, то завинаги.
24:14Обичам я. Обичам я много.
24:16Тя е част от живота ми.
24:19Още по-малко ще приема дъщеря ми да живее с мъж, който няма да я обича.
24:24Той ще иска да има свои деца
24:26и ще настоява майка им да поделя обичта си между тях и него.
24:31Дъщеря ми, моята лупита, ще бъде отблъсната, отритната като бедно сираче.
24:37Не, няма да го позволя.
24:40Трябва да направя нещо, за да ѝ попреча.
24:42Трябва да направя нещо веднага.
24:50Мигъл?
24:52Какво ти е, братко?
24:53Вече съм напълно готов.
24:55За какво?
24:56Ще взема дъщеря си от Мари Круз и ще замина далеч с нея.
24:59Пак същото не дей.
25:01Този път няма да се откажа, братко.
25:03Ще направя и това, което ти искаш да направя.
25:05Ще заведа Симона в санаториум.
25:08Най-после се осъзна.
25:10Изморих се, Мигъл.
25:11Изморих се да бъда пасивен.
25:13Знам също, че никой друг не може да го реши вместо мен.
25:17Виждаш ли как ръстат проблемите ни, Хуанита?
25:20Какво смятате да правите?
25:23Чувствам, че се давя и не искам никой да ме спаси.
25:27Говорите за инженер Алваро, нали?
25:29Да, разбира се, че говоря за него.
25:31Приемате го като спасителен пояс, защото продължавате да мислите за други.
25:35Не. Другия го мразя с цялата си душа.
25:39Не можеш да си представиш колко.
25:41Извинете, госпожо, но тази мраза прилича много на любов.
25:45Как ще прилича на любов? Не.
25:47Ако един ден съм го обичала, проклина м този ден.
25:50Може да мразиш много това, което някога си обичал.
25:55И за да издигна неразрушима стена между мен и Октавио ще се омъжа.
25:59За Алваро.
26:01Но ти имаш син, за когато трябва да мислиш и да се грижиш.
26:05И за богатството, което му се полага.
26:07Не, Мигел. Не мога да продължавам с това положение.
26:11Напоследък Симона смята, че съм нейн годеник и се очудва, като ме вижда тук.
26:16Виж, аз имам нужда от пълномощно и от заплата.
26:20Готов съм да управлявам ранчото, но всички отговорности и права свързани с това.
26:26Искам да управлявам ранчото, Октавио.
26:29Знаеш, че това ми харесва, че го умея?
26:32Що м казваш?
26:34Това не е нашето ранчо.
26:36Тук ще бъде различно.
26:37Това ранчо е голямо и богато.
26:41Добре, Мигел. Мисля, че ще постигнеш своето.
26:46Някой друг континент.
26:50В друг свят.
26:51Искам да бъда далеч, но с двамата.
26:54Стига, стига. Що усложниш нещата?
26:56Не, Мигел. Ще отведя дъщеря си и Мари Крус няма да може да ме намери.
27:01Сигура ли си, че искаш да отведеш само детето, а майката?
27:11Най-после се реши, Хуанита.
27:14Ще се омъжа за инженера.
27:16Много се радвам.
27:19Така ще покажа на Октавио Нарваяс, че любовта, която изпитвах към него, се превърна в омраза.
27:25Сигурна ли сте в това?
27:26Да. Да, сигурна съм.
27:29Щом се омъжа за инженер си Фуентес, ще издигна преграда между мен и Октавио.
27:33Това не разбирам.
27:34Кое?
27:35За преградата. Щом искате да издигнете преграда между вас?
27:39Защото го мразя, защото го мразя с цялата си душа.
27:42Извинете, но аз и мисля, че ще направите голяма грешка, ако служените за инженера след като продължавате да обичите господин
27:49Октавио.
27:51Не го обичам. Как да ти обясня, че не го обичам?
27:55Не го казвайте на мен, кажете го на себе си, а го можете.
27:58Разбира се, че мога, Хуанита.
28:00Ще се омъжа за Алварос и Фуентес, чуваш ли?
28:03Ще се омъжа за него.
28:05Дори да не вярваш, ще се омъжа за него.
28:12Седнете, отче.
28:13Да, благодаря.
28:15Казахте ли, отче?
28:16Да, да. Макар, че...
28:18Какво?
28:19Инженер си Фуентес не вярва, че шефовете могат да предприемат такива драстични действия и посъбетва Марик Рус да не се
28:26отказва от борбата.
28:27Да остане франчото да се съпротивлява.
28:30Вие не се ли опитахте да я разубедите?
28:32Да, да, но...
28:34Непрекалено настоятелно.
28:35Защо, отче?
28:36Защото аз също не желая Марик Рус да изостави каузата.
28:41Казах би, че Марик Рус трябва...
28:44Знам какво ми казахте, господин Варгас.
28:47Знам също, че ако поискате, можете да ни помогнете.
28:52Ако поискам, мислите, че не искам да ви помогна.
28:56Нямате представа как се люшка между съвеста си и благополучието си.
29:01Вижте, и естествено благополучието е победило.
29:16Кое ти харесва повече?
29:18Лилавото.
29:19Защото е като рокличката ти, нали?
29:22А това?
29:25Синьо.
29:26Като това като на мама?
29:28Да.
29:28Да?
29:29Да.
29:32Госпожа?
29:33Да, Хванита.
29:35Трябва да повигаме лекър за солита.
29:37Какво е?
29:38Цяла сутрин повръща.
29:40Това е много опасно за възстановяването и...
29:43Да, защото ще отслабне.
29:45Нервна ли е?
29:46Как се държи Перико с нея?
29:48Много мило госпожа.
29:50Много любящо.
29:51Не може да се оплачем от неко.
29:53Тогава няма защо да е нервна.
29:55Почива ли си, както и препоръча лекарят или не?
29:58Да, госпожо и Перико не се отделя от нея.
30:02Тогава ще заведем при доктор Гера или ще го помолим да дойде?
30:07Донесах ви телефона.
30:09Благодаря.
30:14Така...
30:17Няма да позволя да затворите госпожата в клиника.
30:20Макар да съм никоя, няма да го позволя.
30:23Офелия, тя се нуждае от специални грижи.
30:25Аз мога да се грижа за нея.
30:28Виж, Офелия, разбирам твоята обича и загриженост към Симона.
30:32Но тя е луда и представлява опасност дори за самата себе си.
30:35Не е вярно. Това не е вярно. Госпожата не би наранила никого. Тя е изплашена и се крие като дете.
30:43Не...
30:43Стига, Офелия, моля те.
30:45Освен това, вие самият казахте...
30:48Офелия...
30:49Офелия, че и остава малко да живея.
30:50Стига, стига.
30:51Моля ви, Дон Октавио, аз ще се грижа. За нея, моля ви.
30:54Не, Офелия, разбери. Това положение е нетърпимо.
30:58Симона ще подлуди всички ни. Аз трябва да замина с сина си.
31:02Да заминете? И да оставите госпожата на съдбата й?
31:06Не ви ли се струва прекалена жестоко?
31:09Какво мога да направя за нея? Тя дори не ме слуша.
31:12Оставете я в тази къща, където се родила и израснала.
31:15в тази къща, в която познава всяко ъгълче.
31:18Не, Офелия. Трябва да я заведа в болница.
31:21Трябва да го направя за нейно добро.
31:23За да може да я лекуват.
31:33Баща ти не ме обича, дъщи.
31:35Не мога да се лъжа повече.
31:37Не го интересува какво ще стане с мен.
31:42Затова е възможно да се омъжа за друг човек.
31:45Ти се нуждаеш от обичта и за крилата, които баща ти ти отказа.
31:51А аз също искам да бъда обичана.
31:55Да има ръка на която да се обра.
31:59Рамо на което да плача.
32:03Макар никога да не мога да го обикна, защото
32:07сърцето ми принадлежи на друг.
32:10Алваро ще направи по-пълно сима самотата.
32:18Затова трябва да се омъжа за него, принцесо.
32:26Госпожо, доктор Гери иска да говори с вас.
32:29Прегледа ли солита?
32:31Още е при нея.
32:32Добре, ще отидем там и ще оставим лупита при Санта,
32:35за да хапна нещо.
32:37Да.
32:37Ела, миличка, да вървим при Сантита.
32:40Хайде!
32:44Хайде да видим гърлото.
32:45Кажи А.
32:52Гърлото е добре.
32:54Добър ден, доктор Гера.
32:56Как сте госпожо?
32:57Добре съм.
32:58Имам много проблеми, но...
33:00Как е девойката?
33:02Какво е?
33:03Винаги ли ей стои тук?
33:04Както ни казахте, тя си почива и прекарва
33:07почти цялото време в тази стае.
33:09излиза само по-малко вечер.
33:11Кога започна да повръща?
33:14Днес.
33:16Това осложнение е доста опасно за нея.
33:19Извинете, докторе, какво искате да кажете?
33:25Ако отиде в болница, ще побесне.
33:28Ще изотварят в изолатора и ще умре по-бързо.
33:30Смилете се над нея.
33:32Мислиш ли, че ми е лесно да го направя?
33:34Боли ме много, Офелия.
33:36Но мислиш ли, че това решение е най-подходящото.
33:38Трябва да почакате съвсем малко.
33:41После ще бъдете господар на съдбата си
33:44и на огромното богатство на госпожата.
33:47Несили заслужава да се жертвате.
33:49Симона заслужава всяка жертва.
33:52Офелия боя се.
33:54Веднъж вече избяга.
33:55Може да го направи отново, а аз носи отговорност за нея.
33:58Ще я пазя, Дан Октавио.
34:00Обещавам ви, че ще я пазя денонощно.
34:02Няма да се отделям дори за миг от нея.
34:04Моля ви, ния отвеждайте.
34:06Оставете я, оставете я да умре в дома си тази къща,
34:09която толкова обича.
34:14Права си, Офелия.
34:16Ще бъде много жестоко да я отделя от дома и от спомените.
34:20Няма да го направя.
34:22Няма да го направя. Ще поема риска.
34:27Благодаря, Дан Октавио.
34:30Благодаря.
34:33Може ли да говорим отвън?
34:35Тя е глухо. Няма, докторе. Не е нужно.
34:38Но е изплашена и не желая да рискувам
34:40да прочете по устните ми това, което ще ви каже.
34:44Защо? Нещо лошо ли е?
34:46В нейния случай може би.
34:48Още е слаба,
34:49възстановява се и това не е добре за нея.
34:52Да кажем, че е
34:53нещо като осложнение.
34:55Но тя беше добре, докторе.
34:57Не съм се отделяла дори за миг от нея.
34:59Изглежда, че не е точно така.
35:02Докторе, какво става?
35:03Кажете ми, моля ви.
35:04Да излезем навън, моля.
35:07Добре.
35:12Кажете, докторе,
35:14какво става?
35:15Кой посещава момичето?
35:17Всички от този дом и Перико.
35:20Кой е Перико?
35:21Годеникът ти.
35:22Не знаех, че има годеник.
35:24Да, така е.
35:25Изглежда, че любовта е по-силна от всичко.
35:28Сега вече разбирам.
35:29Какво?
35:31Говорете, говорете спокойно.
35:32Уверявам ви, че Перико е добро момче.
35:34Не знам как да го кажа.
35:36Не го приемайте зле и се опитайте да бъдете толерантна.
35:40Какво има, докторе?
35:41Кажете ми.
35:42Добре.
35:42Проблемът е следният.
35:45Солита
35:46Ще има дете.
35:56Отново съм в страната си,
35:58която изоставих за толкова години.
36:01Както изоставих и глухонямата си дъщеря.
36:05Но сега ще отида да я потърся.
36:07Не знам какво е станало с ней, но ще я търся и ще я намеря.
36:13Ще я намеря и ще се посветя и с цяло на ме, както би трябвало да бъде.
36:19Надявам се, Господ, да ми прости, да ми помогне и никога повече няма да се отделям от нея.
36:29Дъщеря ми.
36:31Най-голямото ми е богатство.
36:35Не, не-не-не, доктора, сигурно грешите.
36:39Няма начин.
36:40Не е.
36:41Аз се съмнявах, докато разбрах, че има годеник.
36:43Сега не ми се здрава толкова странно.
36:46Затова попитах, кой я посещава.
36:49Значи,
36:50значи това момче е злоупотребило
36:52с доверието ни.
36:54Успокойте се, госпожо, успокойте се.
36:55Не, не-не-не, доктора, не.
36:57Не, солите все още се възстановява.
36:59Не може да е бременна.
37:00Да, има болест, която е свързана с любовта и страста.
37:05Не, не-не, какво ще правим сега?
37:08Кажете ми.
37:09Ще я омъжите и ще я пазите.
37:10Повече от всякога.
37:12Да, разбира се, но Перико няма как да я издържа,
37:15а аз не мога да им помогна.
37:19Докторе, докторе,
37:22ах, хваните.
37:23Да, госпожо.
37:24Доктор Гера е прав.
37:26Не си пазила добре.
37:27солите.
37:28Какво става, госпожо?
37:30Солите ще има дете.
37:33Какво казах?
37:34Да, солите е бременна.
37:36Не, госпожо, не е вярно.
37:37Не може да бъде.
37:38Вярно е, девойче.
37:40Няма никакво съмнение.
37:48Толкова си малодушен, Октавио.
37:51Достатъчно е, Офелия, да ти кажа пет глупости
37:53и ти се предаваш.
37:54Не са глупости, Мигел.
37:55Офелия е на пълно права.
37:59Октавио...
37:59Стига, стига.
38:00Не ме притискай повече, Мигел.
38:02Симона е в дома си.
38:04И аз ще бъда с нея.
38:11Ти си негодник, Перико.
38:14Нерезумен и непочтан.
38:17И също не си и помислил за солита.
38:20Но какво става?
38:22Защо ми говорите така?
38:23Не знаеш ли?
38:24Ако знаех, нямаше да ви питам.
38:26Какъв лица мере?
38:28Злоупотреби с доверието ни
38:29и с добрината на госпожата.
38:31Кажете, какво съм направил?
38:33И питаш, Перико.
38:36Какво си направил на солита?
38:38Аз?
38:38Да, ти.
38:39Нищо, госпожо.
38:40Така ли?
38:41Тогава защо ще има дете?
38:50Симона ще остане в дома си
38:52и аз ще бъда с нея.
38:53Добре, но започни да се държиш като собственик на това, Ранчо.
38:57Поеми юздите и ми дай права за да мога да го управлявам.
39:00Да сложим ред в този хаос.
39:02Тук няма никакъв хаос.
39:03Но ще има, ако продължим да се държим като гости в този дом.
39:07Трябва да накараш да ме приемат като управител.
39:11Трябва.
39:11Мигел, съзнаваш ли, че ще трябва да се грижиш за всичко?
39:16Познаваш ме и знаеш, че не мога да се занимавам с Ранчо,
39:19особено с такова голямо като това.
39:21Да, но аз мога.
39:23Но ти повтарям, че ми трябват пълномощия и да получавам заплата.
39:28Тук имаш всичко, Мигел. Не ни липсва нищо.
39:31Искам да си имам своето, разбираш ли?
39:33Добре, Мигел, що им така желаешь.
39:34Ако това Ранчо стане мое, ще бъде повече за теб, отколкото за мен.
39:38Това да го оставим за бъдещето.
39:41Сега трябва да решим настоящето.
39:43Добре, ще отидем в селото да уредим нещата.
39:47Ти, Мигел, ще бъдеш новият управител на Ранчо Симона.
40:05Ролито звучиха артистите
40:07Лина Златева, Яница Митева, Таня Димитрова,
40:10Александър Митрев, Васил Бинев, Здравко Методиев,
40:14преводач Силви Илиева,
40:16тон режисьор Димитър Кокушев,
40:18режисьор на Доблажа Димитър Кръстев.