Skip to playerSkip to main content
Rosalinda
  • 12 years ago
Transcript
00:00ТЕЛЕВИЗА ПРЕСНИТА
00:47ТЕЛЕВИЗА ПРЕСНИТА
01:21ТЕЛЕВИЗА ПРЕСНИТА
01:30ТЕЛЕВИЗА ПРЕСНИТА
01:44ТЕЛЕВИЗА ПРЕСНИТА
02:13ТЕЛЕВИЗА ПРЕСНИТА
02:43ТЕЛЕВИЗА ПРЕСНИТА
02:45ТЕЛЕВИЗА ПРЕСНИТА
02:47ТЕЛЕВИЗА ПРЕСНИТА
02:49ТЕЛЕВИЗА ПРЕСНИТА
02:54ТЕЛЕВИЗА ПРЕСНИТА
02:58ТЕЛЕВИЗА ПРЕСНИТА
03:13ТЕЛЕВИЗА ПРЕСНИТА
03:16Мигел?
03:19Заповядай.
03:21Да?
03:22Пълномощното, което искаше, е за да управляваш Ранчо Симона.
03:27Чудесно.
03:29С това пълномощно ще мога да се разпореждам с Ранчото както реша.
03:33Това е копия, Мигел.
03:35По-късно ще ти дам заверения оригинал.
03:38Но, моля те, внимавай.
03:39Не се проваляй, както стана с Ранчо Нарвайес.
03:43Нашето Ранчо през последните дни вървеше отлично.
03:48Ако не беше се случило онова сел Себио, сега нещата ще са различни.
03:52Да, всичко ще бъде различно.
03:54Аз нямаше да съм тук и още по-малко женен за Симона.
03:58Разбира се, ще ще да се живее живота ни с Ладорада.
04:01И накрая, ще ще да спечелиш дивачката, която там не беше жената, която познавахме.
04:07Стига, стига, Мигел. Не искам да си спомням миналото.
04:10Както желаешь.
04:12Слушай, а заплатата?
04:14Мигел, ще вземаш толкова, колкото сметнеш за нужно.
04:16Ти ще водиш счетоватството.
04:19Никой няма да ти държи сметка.
04:21Добре, но не мисли, че ще се възползвам от това положение.
04:23Разбира се, че не, Мигел.
04:25Ще печеля толкова, колкото трябва.
04:27Една справедлива и разумна заплата.
04:30Ти ще го решиш, братко.
04:32Няма да те разочаровам. Уверявам те.
04:34Мигел, къде е Симона?
04:40Чакай, чакай, какъв призрак.
04:42Не ми казвай, че вярваш в тези неща, Сантита?
04:44Не мога да го нарека по друг начин.
04:47Моля, да опитай се да се успокоиш и ни обясни какво е станало.
04:50Все още не мога да повярвам.
04:52Ако не ни обясниш, не можем да ти помогнем.
04:55Нещо невероятно.
04:57Санта, моля те, кажи ни.
05:00Майката на солита.
05:01Какво?
05:03Не може да бъде.
05:04Чухте ме добре.
05:06Видях я в селото и нямам никакви съмнения, че беше тя.
05:09Какво?
05:10Ти си я познавала, знаела си коя е.
05:13Никога не си ми го казвала.
05:14Познавах я преди много години, но не знаех, че е майката на солита.
05:19Вижте.
05:20Чакай, чакай, чакай, чакай.
05:21Обясни ми.
05:22Тя беше от тук.
05:24Знаех, че е бременна.
05:26Сигурна ли си, че е същата жена?
05:28Сигурна съм.
05:30Каза, че търси дъщеря си, че я изоставила като малка и сега няма търпение да я намери.
05:41Видях я преди малко.
05:43Беше в стаята си, беше спокойна.
05:45Братко, не бива да я изпускаме от поглед.
05:47Спомни си, че избяга и не можахме да я намерим.
05:50Защото беше отишла да посети Лусия.
05:52Можеше да й се случи нещо лошо.
05:55Можеше да й се завие свят и да падне от коня.
05:58Да, но не стана така, нали?
06:01А Офелия?
06:02При нея ли е?
06:04Ти не знаеш, Офелия отиде в селото.
06:07Кога? Защо?
06:08Цяла нощ я е болял в зъб.
06:10Дадохи пари да отиде на Заболекар.
06:13Там е в момента селото.
06:14А детето?
06:15Спи като ангелч.
06:17Ходя да го виждам, докато не се върна Офелия.
06:19А кой ще го нахрани?
06:22Мисля, че тя до тогава ще си дойде.
06:25Ако не, аз ще се погрижа.
06:27Знаеш, че имам опит.
06:29Нямаше кой да ми помага за Мигелито, когато Лусия почина.
06:33Мигел, казах ти да вземем дете гледачка, но ти не пожела.
06:36Не, не, не, не.
06:37Справям се чудесно с него.
06:39А Офелия ми помага.
06:42Щом, всичко е спокойно, ще отида да пояздя.
06:49Наистина е странно, че Симона не се появява.
06:53Макар, че не исках да кажа на Октавио, за да не го тревожа.
06:56Трябва да е в стаята си и сигурно спи.
07:03Какво ще стане, Марик Рус?
07:04Успокой се, Санто, успокой се и ни разкажи всичко подробно.
07:08Вече ви казах, бях на улицата в селото, някой ми повика по име.
07:13Не можах да повярвам, защото са минали много години.
07:17Тя е много променена.
07:19Но все пак успях да я познае.
07:21Освен това, не спираше да плаче.
07:25Разпитвала е хората, но никой не е казал, че познава.
07:30Гохонямо, момиче.
07:31Това е единственото, което тя знае съдъщеря си.
07:35Но, ти каза ли и къде солите?
07:38Каза ли и, че я познаваш, че тя...
07:40Не, не, не, не.
07:42Бях много изненадана и изплашена.
07:45Не знае какво да правя.
07:47Исках първо да говоря с теб и ти да решиш дали да ѝ кажем или не.
07:53Сан Тита.
07:55Помниш ли името ѝ?
07:57Казва се Нилда.
07:59Нилда.
08:00Нилда.
08:03Боже е.
08:04Да, да, да, да. Много добре си спомням.
08:08Како, че Хулияна? Истина ли?
08:09Да. Беше дъщеря на Доня Амелия, мирна пръха ѝ.
08:13Значи сте я познавали, добре?
08:15Не идваше часто в църквата, но аз знаех коя е.
08:19И сте знаели какво е станало с нея?
08:21Един ден изчезна безследно от селото.
08:25Никой ня беше виждал до сега, когато е срещнала Санта.
08:29Какво да направя?
08:31Какво?
08:32Аз съм изненадана и оплашена.
08:34Не знам дали тази жена заслужава да веди дъщеря си.
08:37Не.
08:40Тя я е изоставила и сега.
08:43Аз трябва да реша кое е най-добре за солите.
08:59Не мога я да те докосна.
09:01Не мога я да те нараня.
09:03Защо?
09:05В лицето и в очите те има нещо, което ме спира.
09:09Защо са те сложили в моето коще?
09:12Ти ли беше Офелия?
09:13Офелия!
09:15Аз искам да спя тук.
09:17Махни се от кощето ми.
09:19Остави ми кощето.
09:20Махни се от тук.
09:22Махни се.
09:23Махни се.
09:28Хванахте.
09:32Сега ще те занеса далеч.
09:36Няма да се върнеш повече в този дом.
09:39И няма да ми вземеш кощето.
09:40Няма да ми го вземеш.
09:42Няма да ми вземеш кощето и дома ми.
09:44Ще те изнеса от тук.
09:46Ще те изнеса, чули?
09:49Чули, завинаги.
09:50Чуваш ли?
09:50Ще те махна завинаги.
09:52Завинаги, забинаги, забинаги.
09:53Избивни ги.
09:57Кажи ми, кой те рани и защо, Хосе Антонио?
09:59Ще ти кажа, за да му оставиш на мира.
10:03Беше Басилио Ернандес.
10:05Кой е Басилио Ернандес?
10:07Един от арендаторите в рамчето.
10:08Защо те рани?
10:09За нищо, защото има лош характер.
10:11Скарахме си и ме простреля.
10:14Наистина ли е стана така?
10:15Защо да те лъжи, Естер?
10:16Повярвай ми, не се случи нищо на себе с покой.
10:19Се пак.
10:20Къде са, Нарвайс, мисля?
10:23Че ги видях, когато дойдох на себе си.
10:26Оставя ги в салона. Не знам дали още са там.
10:28И защо дойдоха?
10:29Мигео дойде да те види. Не знам защо.
10:32Чакашете, когато тези мъжа те донесоха.
10:35После отиде да се обаде на лекаря
10:36и се върна с Октавио.
10:38Те ли платиха на лекаря?
10:40Истината е, че изобщо не попитах
10:42колко му дължим.
10:44Няма значение.
10:45Той ще се разбере с Нарвайс.
10:49Извинете, лейтенант.
10:50Какво има?
10:52Този мъж е Василио Ернандес.
10:55Този, който е ранил младежа Франчо Симона?
10:57Същият.
10:58Къде го залуби?
10:59Дойде да се предаде.
11:01Сериозно?
11:02Това се казва изненада.
11:05Аз също много се изненадах.
11:07Значи дойде да се предадеш?
11:09Да, господин.
11:12Защо рани този мъж?
11:17Излизаш ли?
11:18Отивам да обиколя ранчото.
11:19Не забравяй, че сега съм управител
11:21и трябва да държа всичко под контрол.
11:25Добре, Мигел.
11:26Винаги си обичал да командваш.
11:28Искам да разбера също
11:29какво е станало между Басилио и Хосе Антонио.
11:33Това не е важно.
11:34Да, но е добре да знаем.
11:36Ще се видим по-късно.
11:38Да, братко.
11:45Господине!
11:47Офелия, как си?
11:50Извинете мен, но болката беше много силна.
11:52Не се беспокой.
11:53Моля те, иди да видиш как е детето.
11:55Отивам.
11:56Благодаря.
12:00Това, което стана, беше мъжка работа.
12:07Това е доста неясен отговор.
12:10Ти разпитали го вече?
12:12Да, и ми каза същото.
12:14Било е заради жена, нали?
12:16Казах ви беше мъжка работа.
12:20Предполагам, че няма да промениш версията си,
12:22колкото и да те питам.
12:23Няма друга версия, офицер.
12:26Скоро ще разберем.
12:31Отбеди го, перс.
12:32Слушам.
12:41Тук има нещо странно, но...
12:44Аз ще открия истината.
12:47Надявам се, Василио, да не каже защо ме рани.
12:50Ще бъде лошо, защото ще се разкрие всичко.
12:54А аз не искам.
12:56Най-вече заради Марикрус.
12:59Дон Октавио.
13:01Дон Октавио.
13:02Детето.
13:03Какво става с детето?
13:04Не е в къщата.
13:05Изчезнаво е.
13:06Няма го.
13:07Какво?
13:11Така или иначе е престъпление да оставиш болното си дете, както е направила тя, отче.
13:18Не е можела да я издържа, нито да я лекува.
13:23Ако не са били дядо и мама мирна праха им, кой знае какво би станало с нея.
13:29А сега, след толкова време, идва да я търси.
13:32Не е.
13:33Боже, по-добре късно, отколкото никога.
13:37Да, но кой знае с какви намерения идва, може би иска да я използва.
13:43Да ще... няма да знаем, докато не разберам.
13:47Какво да прави, отче? Да отида да я видя и да я попитам?
13:51Да, да, да.
13:52Това е добра възможност, която ние, като хора, сме длъжни да я дадем.
13:57Да, Мари Груз.
14:00Съветвам те да говориш с нея.
14:02Така ще научиш истинските й намерения.
14:08Добре, отче Хулиян.
14:09Добре.
14:13Какво е това безумие?
14:15Не е безумие.
14:16Търси ли го навсякъде?
14:17Да, търси го и макар, че трябваше да спи в стаята си.
14:20Не е там.
14:21Няма го, не, и във вашата стая.
14:25Момент, къде е Симона?
14:30Казали сте да дойда.
14:32Да, Санта.
14:33Искаме да ни кажеш какво мислиш за госпожа Нилда.
14:37Дали не търси солите, за да я използва?
14:40Какви са намеренията й?
14:42Изглеждаше много отчаяна и е разкаяна.
14:46Макар, че поступката й е непростима.
14:49Но да иска да я използва...
14:53Не е.
14:55Беше облечена добре.
14:58Отседнала е в хотела в селото.
15:00Каза, че сега има пари и иска да намери дъщеря си, за да ѝ даде това, което ни е дала
15:05преди.
15:05И най-вече да ѝ излекова.
15:08Добре.
15:11Искам да отидеш при нея и да ѝ кажеш, че дъщеря й е при мен.
15:16Може да дойда да я види, когато пожелая.
15:19Веднага ли да тръгна?
15:20Да.
15:22Помоли да те закарат с колата.
15:24Да.
15:24Отивам.
15:25Отивам.
15:28Добре, дъща, аз също ще си, Барбия.
15:31Ще дойда по-късно.
15:32Да, отче.
15:33Аз ще съм тук.
15:44Офелия.
15:44Нищо, господине.
15:46Госпожата я няма никъде.
15:48Господи, господи.
15:50Какво се и мислите, господине?
15:51Че Симона го е взела.
15:52Но вие знаете, че не иска да го види.
15:54За това, Офелия.
15:56Боите се, че може да го нарани?
15:58Да. Трябва да намерим Симона, защото детето може да е в опасност.
16:01Господине.
16:02Да вървим, Офелия.
16:03Ти потърси в конюшната и в градината.
16:05Аз ще прегледам къщата.
16:06Трябва да намерим Симона преди да е станало късно.
16:11Виждаш ли, виждаш ли, че бях прав?
16:15Това е от платата.
16:17Така казва и Томасита, но аз...
16:21Все още не си убедена?
16:23Картината беше много добра.
16:25Да, но ти каза, че темата е старомодна и няма да се впечатлят.
16:29Оче, все още мисля същото.
16:32Боже.
16:33Все още липсва главното.
16:35Картината да спечели наградата.
16:37Мислиш, че няма да е спечели?
16:39В това письмо ти пишат, че...
16:41Говорят за вероятен успех, отче.
16:45Скоро ще разбереш, че е спечелила.
16:49Отче Хулиян, понякога се чудя, как може да сте толкова добър?
16:54Кой ти каза, че съм добър?
16:57Не, в този свят няма идеални хора.
17:01Единственият е бил Божия син и знаеш по какъв начин му платихме за добрината.
17:07Не, аз просто се опитвам да бъда човечен.
17:11Понякога успявам, понякога не...
17:14Отче, не бъдете толкова скромен.
17:16Не, да ще. Не, не, не.
17:18Добре.
17:19Радвам се, че си на път да спечелиш това, за което мечтаеш.
17:24И помни поговорката.
17:26Научи се да летиш и ще стигнеш небето.
17:30Постоянствай и ще сбъднеш всичките си мечти.
17:38Всичките си мечти.
17:41Санта, радвам се да ви видя отново.
17:44Блезте, моля, блезте.
17:45Благодаря.
17:48Носите без тези за дъщеря ми, нали?
17:50Точно така.
17:52Аз знам къде е дъщеря ви.
18:16Симона!
18:18Симона!
18:20Симона!
18:21Офелия казва, че не си тук.
18:24Симона, къде е синът ни?
18:33Неистина ли? Знаете къде е дъщеря ми?
18:36Да.
18:37Моля ви, кажете ми, кажете ми.
18:40Моля ви.
18:41В дома на Марик Рус Оливарес.
18:44Не знам дали я помните.
18:46По това време беше едно малко палово момиченце.
18:49Дъщерята на Доня Гуадалупа Оливарес.
18:52Да.
18:53Госпожа Гуадалупе.
18:54дъщерята на Дон Рамиру, нали?
18:57Марик Рус е нейна дъщеря и негова внучка.
19:02Колко е малък света.
19:04Дъщеря ми е при Марик Рус.
19:06Откакто сте заминали и сте оставили сама.
19:10Госпожа Гуадалупе и баща й се е намерили.
19:13Завели се е в дома си и се отгледали като тяхно дете.
19:17Слава Богу.
19:19Слава Богу, че все още има добри хора на този свят.
19:24Благодаря, Санта.
19:25Не, моля ви, моля ви, моля ви.
19:28Искам да отиде веднага да им благодаря.
19:31Не, не, не.
19:32Те починаха преди време.
19:33Марик Рус остана като по-голяма сестра, почти като майка на Солита.
19:38Така я кръстиха.
19:41Солита е името на дъщеря ви.
19:45Солита.
19:48Марик Рус се грижи за нея, защитава я и я подкрепя.
19:53Двете се обичат много.
19:56За щастие, до днес, на Солита никога не е липсало нищо в дума на Марик Рус.
20:05Солита.
20:11Симона, попитахте къде е детето.
20:15Детето?
20:16Кое е дете?
20:19Симона, моля те.
20:21За кое е дете, говориш, скъпи?
20:26Си Антонио, искам да ти кажа, че не съм тук от любезност.
20:30Нима.
20:31Точно се зарадвах.
20:33Реших, че се безпокоите толкова за здравето ми, че сте дошли да ме видите лично.
20:38Би било чудесно, но работата ми е достатъчна, за да ми държи заед по цял ден.
20:44Разбирам.
20:45Да говорим по същество.
20:46Защо се скара с Басилио?
20:49Не е важно.
20:51Беше мъжка работа.
20:56Това каза и той.
20:57Да.
20:58Но мисля, че и домата криете истинската причина за спора.
21:01И тя не е толкова незначителна.
21:04Казвам истината.
21:06Басилио има много лош характер, но всичко мина.
21:09Значи няма да го обвиниш?
21:11Не.
21:11Защо?
21:13Няма да го обвиня в нищо.
21:18Моля те, Симона.
21:20Помъчи се да си спомниш.
21:22Дон Октавио!
21:24Дон Октавио!
21:26Дон Октавио!
21:27Тук съм Офелия.
21:27Встаете!
21:33Симона, Симона.
21:35Говоря ти за нашия син.
21:38Нашия син?
21:39Но ти и аз.
21:41Женени сме, Симона.
21:49Женени.
21:52Къде я намерихте, господиня?
21:54Беше тук.
21:58Симона, Симона, стига.
22:00Стига, моля те, спомни си.
22:02Женени сме.
22:03Имаме син.
22:06Имаме син и сме женени?
22:09На кого прилича си на ни?
22:11Да, на теб, на мен, на двамата.
22:14Има нещо от теб и от мен.
22:16Наше дете?
22:17Да.
22:20Не го опомня, скъпи.
22:22Не мога да си го спомня.
22:26Симона.
22:36Що им дъщеря ми израснала при Мари Круз, значи цял живот е живяла в лишение.
22:41Защото помня, че семейството й беше едно от най-бедните в този регион.
22:46Живота на Мари Круз се промени много.
22:48О, хубавото е, че аз имам пари.
22:50Ще измъкна дъщеря си от този беден живот.
22:54Ще направя всичко необходимо за нея.
22:57Ще помогна и на Мари Круз, за да й се отблагодаря.
23:00За всичко, което е направила за солите.
23:04Няма да забравя, че майка и дядо й са я взели и са се грижили за нея.
23:12В този момент Мари Круз има големи проблеми, защото искат да й селят.
23:20Но не е нужно да й давате нищо.
23:23От доста време на солите ни липсва нищо.
23:27Наистина, Мари Круз и дава всичко.
23:31Вече не е онова тиво умиче, което сте познавали преди да изоставите дъщеря си.
23:36Мари Круз е друга.
23:38Много се радвам да го чуя заради самата Мари Круз.
23:41И заради дъщеря ми, която е била облагодетълствана.
23:44Когато видите Мари Круз, няма да я познаете.
23:48Тя е жена от класа, в истинския смисъл на думата.
23:51Тя е изискана, възпитана.
23:54Говори и се облича добре.
23:57Има чудесен вкус.
23:59Бихме могли да кажем, че е истинска дама.
24:07Значи трябва да освободя Василио Ернандес, така ли?
24:11Да, направете го, Варгас.
24:12Не желая да лежи в затвора.
24:15Не го обвинявам в нищо.
24:17Въпреки това, те предупреждавам, че ще продължи да разследвам.
24:20Това ви е работата.
24:21И ще е върша, защото обясненията, които ми дадох, те не са убедителни.
24:24Няма какво повече да кажа.
24:27Така в случай ще нарядя да освободят Василио Ернандес.
24:31Моля ви.
24:32Ако после се случи нещо, ти ще бъдеш отговорен, Хусей Антонио.
24:37Няма да се случи нищо, Варгас.
24:39Уверявам ви.
24:42Всичко хубаво.
24:44Извинете.
24:45Да, да, заповядайте.
24:47Ще ви изпрати.
24:47Не, не, не.
24:48Не се безпокой, Естер.
24:49Знам пътя.
24:51Извинете.
24:52Благодаря.
24:52Хусей Антонио.
24:53Чао.
24:56Защо не го обвини, Хусей Антонио?
24:59Искам да ми кажеш, защо не обвини Басилио Ернандес.
25:04Моля ви, попитайте, какво е направила с детето?
25:07Какво говоря тази жена?
25:08Офелия, остави на мен.
25:10Молете, не бъди нетактична.
25:11Тектична.
25:11Но детето?
25:13Предчувствам, че е добре.
25:15Спокойно.
25:15Ако можехме да вярваме на предчувствието.
25:18Моля те, Офелия, остави ме да говоря с жена ми.
25:20Знам какво правя.
25:20Добре, добре, ще мълча.
25:22Слушай.
25:24Ти защо винаги си тук до мен?
25:28Тук ли живееш?
25:29Да.
25:31Да, Симона, живея тук, защото сме женени.
25:35Не помниш ли?
25:36Не знам какво ми става, Октавио.
25:40Понякога усещам в главата си лъч, светлина и си спомням разни неща.
25:47А после пак се обърквам и нищо, нищо не помня.
25:52Стига, стига, Симона.
25:53Ти си болна.
25:54Не се беспокои.
25:56Всичко ще бъде наред.
25:57Говори ми за миналото.
25:59Искам да си спомня.
26:01Помогни ми, Октавио.
26:02Помогни ми.
26:03Симона, спокойно.
26:05Стига.
26:07Всичко ще бъде наред.
26:11Успокой се.
26:14Бих искала да знам как е успела, Марик Рус, да постигне всичко това, за което говорите.
26:20Никога няма да престана да ѝ благодаря за това, което е направила за дъщеря.
26:24Ще има време да научите всички подробности.
26:27Хубавото е, че имам достатъчно пари и ще й дам толкова, колкото поиска.
26:34Съпругът ми почина и ми завеща голямо състояние.
26:38Радвам се за вас.
26:40Не мисляш той да го казвам.
26:43Но той ми причини много мъка.
26:46Промени се едва, когато разбра, че ще умре.
26:50Тогава си дадох сметка, че всичките ми жертви са си заслужавали.
26:55Не са били на празни, защото той всъщност ме обичаше.
27:01И аз го обичах.
27:03Но сега съм свободна и мога да дам на дъщеря си всичко, от което се нуждае,
27:09за да може да стане като Марик Рус, една истинска дама, изискана.
27:14И възпитана.
27:18Поздравявам ви за добрите намерения.
27:22Никога не е късно да се разкаем и да направим добро.
27:25Ще заведа при най-добрите специалисти в Мексико, за да опитат да й помогнат да чува.
27:31И да говори. Ще направя всичко.
27:34Много добре.
27:36Моля ви, моля ви да вървим.
27:39Няма да представа колко искам да видя дъщеря си, да я взема в преградките си.
27:46И да й поискам прошка за миналото.
27:50Ще си взема чантата.
27:53Простете, че съм толкова разстроена.
27:56Да вървим.
27:58Кажете ми, как е изглеждам?
28:00Много добре. Много добре.
28:10Говори, Хосе Антонио.
28:11Искам да знам по каква причина не обвинни Басилио Ернандес.
28:14Няма смисъл, Естер.
28:16Как така няма? Можеше да те убие.
28:18Но не го направи.
28:21Странно е, че не искаш да обвиниш нападатели си.
28:23Басилио има ужасен характер.
28:25Сега сигурно съжалява.
28:28Аз не съм толкова зле и няма нищо.
28:30Хосе Антонио?
28:31Стига, Естер. Не искам да говори за това.
28:34Казах ти, скарахме се.
28:35Много добре чух.
28:37Мъжка работа.
28:38Но понякога тези мъжки работи са жените.
28:41Да, скарахме се заради жена.
28:44Не се съмнявам.
28:50Сам Моко знае.
28:52Добре, че Басилио е решил да си мълчи.
28:58Ти си моя съпруга, Симона.
29:00Женени сме, имаме син.
29:04Родила съм ти син?
29:06Така ли?
29:08Стига, стига.
29:09Ти си моя съпруг.
29:10Да?
29:12Защо не мога да си спомня?
29:14Защо?
29:15Защото си болна, Симона.
29:17Казах ти.
29:19Октавио, скъпи.
29:21Болна съм.
29:23Имам видение и чувствам,
29:25че пропадам в някаква бездна.
29:28Не знам коя съм.
29:30Не знам къде съм.
29:33Ще се оправиш, скъпа.
29:35Ще гледаш как расте сина ти,
29:38а аз...
29:39аз ще бъда винаги с теб.
29:42Не ме остави, не ме остави, Октавио, не ме остави.
29:47Самотна съм.
29:48Много самотна.
29:50Горката, Симона.
29:52И като си помисля, че аз съм виновен за всичко,
29:57никога няма да си го простя.
29:59Господине,
30:00моля ви, питайте я за детето.
30:04Симона?
30:06Симона.
30:08Къде е бебето?
30:10Ти си го взела от кощчето.
30:12Къде го занесе, кажи ми.
30:14Горкото.
30:15Сигурно е гладно и плаче.
30:17Той е наше дете, Симона.
30:19Разбираш ли наше дете?
30:21Пусни ме.
30:22Не знам нищо за това дете.
30:24Симона.
30:25Остави ме.
30:25Симона.
30:30Това ли, скъпа?
30:32Или това?
30:34Санта още ли не е довела онази жена?
30:37Не, отче.
30:39Аз ги чакам, но ги няма.
30:42Боже.
30:43Съднете.
30:44Моля ви, съднете.
30:45Благодаря.
30:47Мислех, че вече са тук,
30:49защото се забавих малко.
30:51Кой знае защо още ги няма?
30:53Миличка.
30:55Мари Крус,
30:57това е Нилда,
30:59майката на Солита.
31:15Ела, миличка.
31:18Извинете.
31:19Да, съм тите. Благодаря.
31:23Вие сте отец Голиан, нали?
31:26Да, аз съм.
31:29Помня ви много добре.
31:32А ти си, Мари Крус, нали?
31:35Да.
31:36Не ви помня, защото съм била много малка,
31:39когато сте заминали.
31:41Сигурно съм ви виждала край колибата на дядо.
31:44Санта ми каза,
31:45че животът ти се е променял много от тогава.
31:48И сега виждам,
31:49че е така.
31:53Вярна ли е, че дъщеря ми е при тя?
31:54Да, госпожо.
31:56Солита винаги е била с мен.
32:01Бог да те благослови.
32:04Последвала си примера на майка си и на дядо си.
32:06Те са били чудесни хора.
32:09Ти напусна селото и не те видяхме повече.
32:12Така е, отче Голиан.
32:15Заминах много далече и заставих дъщеря си.
32:17За това съм толкова благодарна на Мари Круз,
32:21на Донел Лупи и на Дора Миро.
32:24Дъщеря ми не би могла да намери по-добри хора.
32:27Мари Круз,
32:29как мога да ти се отплъти за това, което си направила?
32:32Не, не желая да ми плащате нищо.
32:35Направи го с много обич.
32:37Кога мога да я видя?
32:39Нямам търпение.
32:40Не мога да си я представя като истинска госпожица.
32:44Преди да я видиш,
32:47ти и аз трябва да си поговорим.
32:50Седни.
33:00Вече знаеш, Холиан.
33:01За нищо на света не слиза и в салона.
33:04Там сигурно ври и кипи заради завръщането на майката на солита.
33:08Аз ще заведя Лупита в стаята.
33:12Ела, миличка.
33:13Ела, детето ми. Ела, ела.
33:16Чао, чао.
33:18Кажи чао на хуанита.
33:20Хайде, кажи чао.
33:21Да вървим, скъпа.
33:23Хайде.
33:24Солита.
33:25Майка ти най-после се появи.
33:28Дано да е за добро.
33:32Годеникът и кумът са тук.
33:37Какво става?
33:38Готови сме да отпразнуваме църковния брак на Перико и Солита.
33:42Той ми помоли да им бъда кум.
33:46Нали, Перико?
33:47Да.
33:48Къде е Марикрус?
33:52Госпожата е в салона.
33:54Нея ли видяхте?
33:56Минахме през задния пот.
33:58Какво става?
33:59С кого е Марикрус?
34:00С една важна гостенка.
34:03Важна гостенка?
34:05Коя е тя, хуанита?
34:07Госпожата ще ви каже, инженере.
34:12Защо си толкова притеснена?
34:15Заради Перико.
34:16Заради Перико?
34:17Да, хуанита, кажи.
34:19Перико, май по-добре да си тръгнеш и да дойдеш по-късно.
34:22Защо?
34:23Защо Перико трябва да си тръгне?
34:30Добре, отче Хулиан.
34:32Слушам ви.
34:33Първо трябва да знаеш, че животът на Марикрус и на тези, които е заобикаляха, беше много труден.
34:41Знам това, отче.
34:43Хората от голямата къща не ги искаха.
34:47Големият син на господин Арвайс им беше подарил земята, на която бяха построили.
34:52Кулибата си, но заповяда да я изгорят и Дон Рамира умря.
34:58Какъв ужас.
35:00Да.
35:01Беше ужасно и мъчително.
35:05Майка ми беше починала преди години.
35:08А Солита и аз се спасихме по-чудо.
35:12Бяхме изоставени и останахме съвсем сами.
35:18Лошото е, че тогава ме бяха вкарали в затвора за кражба, която не бях извършила.
35:24Пуснаха ме скоро, но Солита беше избягала и едва я намерих.
35:32Господи, какво нещастие.
35:34Не е лъжото е, че през времето, когато Солита е била сама, един мъж се е възползвал от нея.
35:43И тя забременя.
35:45Не, не може да бъде. Не може да бъде.
35:48Да.
35:49Това е тъжната реалност. Сега Солита вече е майка.
35:52Но тя е почти дете.
35:55Защо не сте я пазили?
35:57Боже, ако не беше я изоставила, нямаше да й се случи нищо подобно.
36:09Марик Рус ли каза Перико да си тръгне?
36:11Не, не.
36:12Тогава?
36:14Тя ще дойде сега.
36:15Къде отец Хулиан? Мислих, че ще го заваря тук.
36:19Той е тук. В салона с госпожата и с гостенката.
36:23Ще отида да видя какво става.
36:24Не, не, не. Почакайте.
36:26Те няма да се забавят. Ще дойдат тук.
36:29Много си и странна, Хуанита.
36:31Наистина?
36:32Да.
36:33Не, не е така.
36:38Въпросът е, че не мога да мълча повече.
36:41Важната гостенка, която дойде, е майката на Солита.
36:45Майката на кого?
36:46На Солита.
36:48Защо шепнеш? Тя не може да чуе.
36:56Извинете, лейтенант.
36:58Кажи, Парес.
36:59Да доведа ли арестования?
37:01Да, да влезе.
37:11Василио, питам те за последен път.
37:18Какво стана между теб и Хусей Антонио?
37:22За последен път ще ви каже, господине,
37:24че не беше важно.
37:26Беше спор между мъже.
37:30Добре.
37:32Трябва да те освободя поради липса на доказателства.
37:35Трябва да бъде щастлива.
37:37Животът на дъщеря ти се промени заедно с този на Марикрос.
37:41Така е.
37:42Сега има син и е много щастлива с него.
37:46Но най-важното е, че е влюбена за първи път в живота си.
37:51Ами същия мъж.
37:52Не, разбира се, че не е.
37:54Не е.
37:55Моля ви да ме заведете да я видя.
37:58Има още нещо, което трябва да знаете.
38:01Солита не е добре със здравето.
38:04Имаше пневмония и все още не се е възстановила напълно.
38:09Освен това, отново е бременна.
38:11Не, не може да бъде.
38:13Защастие, детето е от годеника и парико.
38:18Той е добро, скромно момче, работи тук в ранчото.
38:22Двамата се обичат много и той приема сина и като своят дете.
38:26Тези дни ще ги венчае, за да може детето да се роди, както му редат.
38:32Мога ли вече да я видя?
38:35Да.
38:45Значи се е появила майка и?
38:47Да, Санта каза, че е много елегантна и изискана жена. Разбирате ли?
38:53Дали тази госпожа си дава сметка какво е преживяла дъщеря и заедно с Марик Рус?
38:58И добро, и лошо.
39:00Тя я е изоставила, когато е била съвсем малка.
39:04Да, но...
39:05Какво, какво?
39:07Тя трябва да бъде много благодарна.
39:08А ако не, да внимава.
39:11Защото ако има някой виновен за всичко, което се е случило, това е тази госпожа.
39:16Отвори.
39:22Ще ми позволиш ли, Парико?
39:24Да, госпожо.
39:32Тя трябва да бъде много благодарна.
39:55Ролито звучиха артистите Лина Златева, Яни Цамитева, Таня Димитрова, Александър Митрев, Васил Бинев, Здравко Методиев.
40:05Преводач Силви Ильева.
40:06Тон режисьор Венцислав Станков.
40:09Режисьор на Доглажа Димитър Кръстев.